Здравейте, strangers!Преди седмица беше моят 22-ри рожден ден и спонтанно на следващия ден реших да седна и да напиша едно писмо от мен към мен.
Написах го доста набързо в планера си, оставяйки мислите ми да се излеят на хартията.
Прииска ми се да го споделя и тук, защото съм сигурна, че нещата, които написах не си ги мисля само аз, не само аз се чувствам така и най-вероятно някой от вас ще се преоткирят в думите ми.
Надявам се това писмо да ви вдъхнови и вие да напишете едно такова на себе си. Определно е някаква форма на терапия и може би, когато започнете да пишете ще се учудите от това какви неща ще се излеят от вас. И много важно - не забравяйте да бъдете добри към себе си, напишете няколко положителни и мили неща!
Нека започваме и приятно четене!
Хей, да, това съм аз, която сяда да напише писмо на самата себе си, но ми се стори много хубава идея.
Ще започна направо без да увъртам много - знам, че си мислиш, че това не е най-добрата ти година ( макар да има много положителни неща, които се случиха и ще има да се случват занапред ). Знам, че изпитваш много емоции, които понякога дори не можеш да облечеш в най-подходящите думи. Знам, че има много неща, за които съжаляваш, но знаеш много добре, че няма как да върнеш времето назад - затова живей в настоящето.
Наслаждавай се колкото се може повече на всеки момент от твоето СЕГА - и се надявай и работи здраво за едно още по-хубаво бъдеще.
Знам, че премисляш прекалено много и понякога се ядосваш на себе си за това, обвиняваш се - карай го по-спокойно. Не си сама, всичко е наред. В повечето пъти това са просто безпочвени мисли, които не означават нищо. Не им давай сила, пусни ги по течението и знаеш много добре, че по-позитивни мисли ще дойдат на ред.
Знам също, че мислиш, че си прекалено емоционална и това ти пречи повече, отколкото да ти помага - може би е така до някаква степен, но имаш толкова много време, в което да се опознаеш по-добре, да достигнеш до корените на много от тези емоции - и да се научиш да ги владееш. Ще се научиш да работиш ръка за ръка с това кълбо емоции, а не то срешу теб. И не забравяй, че всъщност тази твоя емоционалност е едно от най-хубавите ти качества и придава толкова много цвят на ежедневието ти.
Ти си добра, мила, всеотдайна, грижовна. Да, понякога си глупава и наивна, понякога се случва да повтаряш същите грешки - но ще се научиш, имаш време - не позволявай на никого да те убеди в противното. Едва на 22 си и имаш толкова време пред себе си.
Знам и че си мислиш, че изоставаш. Светът, в който живеем, определно може да те накара да се чувстваш така. Гледаш хората около себе си, връстниците си, най-близките си приятели. Опитваш се да не го правиш, но се случва понякога да се сравняваш с тях. Мислиш, че те са напред, а ти си назад. Работят, творят, създават семейства - изглежда все едно на тази възраст вече са си оправили животите.
НО, нека не забравяме, че всеки се движи със своето собствено темпо - животът не е състезание. Всеки си има своя собствен път за вървене - и си го върви. Всичко ще си дойде с времето. Не изоставаш в нищо. Животът постоянно се променя, носи ти нови и нови неща - не всичко е постоянно. Днес си тук - утре си там.
И не забравяй, че не знаеш много от детайлите за животите на другите, така че не осъждай без да знаеш.
И не на последно място, но знам, че от месеци нямаш мотивация поради една или друга причина. Рутината ти е с главата надолу и се чувстваш все едно си в един ужасен застой - има и такива моменти. Не е първият и няма да е последният път, в който нещата са по този начин.
НО аз вярвам в теб и знам на какво си способна. Бавно и с малки стъпки ще се завърне онази целеустремена и мотивирана Румяна. Можеш да изпълниш целите и мечтите си без значение колко малки или големи са те.
Вярвам в теб, обичам те и се гордея с теб. Имаме още много път за вървене, не бързай - всичко ще бъде наред!
