Баам, дойде времето, в което моя милост най-сетне ще сподели тези свои размсили и страсти, и може би ще постави началото на една нова рубрика.
Идеята за точно този пост ми се въртеше в главата от известно време, но така и не седнах да напиша нещо и да я осъществя. След това наскоро осъзнах, че 29-ти март наближава и май няма по-добра дата от тази, за да започна да пиша за една от най-големите ми страсти в момента и нещото, което е с мен вече цяла една година и не ми омръзва.
Сигурно се чудите "е, какво пък и е на тая дата", нищо съществено за вас, но за мен това е датата, на която се провъзгласих официално за A.R.M.Y. на BTS ( това е името на фендъма им ).
Вече на няколко пъти споменах, че забърквайки се с кейпопа беше една от причините за зачезването ми от небосклоа и бях решена, че в един момент ще седна да пиша за това. Ами моментът настъпи.
Може би трябва да дам малко background информация за това как изобщо започна всичко.
Първо искам да отбележа, че аз съм доста фенски човек. Не знам и аз как точно да го обясня, но от много години насам преминавам през адски много фенски фази и достингах до извода, че да бъда фен на нещо ми харесва и просто няма момент, в който аз да не минавам през някаква фаза. Нека дам няколко примера: сериали като SKINS, SKAM, Rebelde; книги като "The Maze Runner", "Call Me By Your Name"; спортове като футбола; музика като G-Eazy и BTS в момента.
Да бъдеш част от фендъм е изключително готино нещо. Да влизаш в социалните мрежи и да откриваш хора, които харесват същото нещо, които мислят абсолютно същите неща като теб, да намираш приятели ( дори и някой от тях да си остават само в онлайн пространството ).
И буквално през всичките тези години не помня да е имало период, в който аз да не съм била запалена по нещо. Предполагам това се дължи и на моята изключителна емоционалност и навик да се обвързвам емоциите с тези неща, защото с всичките си фази/фенствания, през които съм минала досега - винаги съм давала цялото си сърце.
Та и сега е така. Може би фенстването ми на BTS се нарежда сред най-продължителните ми досега, и дори и да е само фаза, от която ще изляза в един момент, аз си я изживявам най-пълноценно и просто не мисля толкова много за това как ще е занапред.
Кейпопа иначе, е нещо, което не знам как точно да определя. Не бих казала, че е музикален жанр, просто защото попа вече си съществува като жанр без значение на какъв език е. А все пак, до колкото знам K-POP означава корейски поп, Има дори J-POP, C-POP и какво ли още не. Но за мен това е просто музика и не съм имала, и нямам претенции и предразсъдаци за това кой я изпълнява тая музика - от коя раса е, от коя част на планетата е и на какъв език ми пее.
Това го споменавам, защото много хора всъщност имат предразсъдаци относно тези неща. Знам, че много от феновете на кейпопа сме осъждани за това, че го харесваме. Много хора смятат, че артистите от кейпопа ( мъжката част ) приличат на жени / са женствени, само защото корейските, азиатските като цяло, виждания за красотата са различни от западните.
Много хора, предполагам, не харесват това, че музиката се изпълнява на чужд за тях език - но всъщност музиката е средство, което преминава всякакви езикови бариери и граници, защото ако си човек, който чисто и просто се наслаждава на тази форма на изкуство, ти няма да обръщаш толкова внимание на това дали хората ти пеят и на патагонски. Важно е емоцията да ти бъде предадена, да я усетиш в гласовете и израженията, а щом това се получава дори и на песни на които първоначално не разбираш смисъла, значи тези хора са доста добри в работата си.
Особено в днешно време, където технологиите са толкова напреднали и буквално щом някоя нова песен излезе на чужд език можеш да и намериш превода на английски супер бързо и лесно, така че няма да се чудиш много дълго какво ти пее еди кой си.
Замисляйки се, BTS изобщо не са първият ми сблъсък с кейпопа. Още през 2013-та се сещам, че със сестра ми подочувахме някоя и друга песен, и помня, че още тогава се кефехме много на танците им и цялостната визия на нещата.
Смятам, че щях рано или късно да се сблъскам с това чудо, този феномен, както го наричат в момента, защото осъзнах, че то е точно моето нещо. Различни по жанрове песни събрани в един албум, невероятни хореографии, които само да поискаш и можеш да научиш, страхотно замислени концепции и пърформънси ( това междудругото е думата, с която аз най-вече свързвам кейпопа ), талант, отношение и още много.
В момента, разбира се, индустрията е много по-развита и напреднала, още повече имайки предвид, че вече вратите на Американския пазар са се отворили малко или много за тях. Което всъщност аз смятам за основната причина моя милост да чуе BTS за първи път през декември 2017-та.
2017-та и 2018-та аз лично смятам, че са годините, в които кейпопа заля запада. Може би има хора, които го слушат и го следят от много по-дълго време отколкото аз, и не смятат по същия начин. Но гледайки и слушайки постиженията от последните две години, и виждайки отзвука дори тук - в България ( имаме си радио кейпоп класация дори ), ами за мен това е големият пробив. Защото ако BTS не бяха под една или друга форма заляли Америка и постигнали, каквото са постигнали, не мисля че тук нашите музикални телевизии щяха да завъртят две техни песни, та после и всичко останало. Днес се пишат статии за тях, споменават се наляво и надясно, повече хора научават за тях и кейпопа като цяло.
( Идеята ми до тук не е да пиша колко са велики BTS или да карам някой от вас да става фен на кейпопа. просто изказвам лични впечатления. )
Всъщност идеята на тази рубрика ще бъде просто да разказвам за нешата, които в рамките на тази една година са ми направили впечатление, защото са много разлини ( и са доста на брой ), защото смятам, че са интересни, имайки предвид, че в западния пазар нещата не стоят точно така.
Намерих изключително много артисти и много хубава музика, която искам да споделя с вас ( както знаете обожавам да слушам музика и винаги съм насреща за предложения, каквито и да са те).
И също така ако сте забелязали в името на поста стои едно самотно А, което ще означава Азия. Тук зад това име се крие едно мое желание/ мечта/ цел, която се надявам до края на календарната година да се изпълни, и да имам възможността да ви разказвам за повече и различни неща, идващи от другия край на света.