Home       Others       Books       Monthly Favorites       A: Asia       Tags      
The Strange Universe



Здравейте!

Днес още със събуждането и чуването на звуците от кафеварката, докато мама си прави кафе, ме връхлетя една идея за публикация тук в блога. Да провокирам себе си и вас да се замислим за това кои са онези малки неща в ежедневието ни, които ни правят щастливи. Защото според мен щастието е точно в тези малки неща и трябва да се стараем да ги откриваме.

И реших да изредя няколко, за които се сещам и които правят мен самата щастлива и ше се радвам, ако наистина и вие се замислите след това.

  • звуците от кафеварката рано сутрин ( наистина след днес осъзнах, че това е много приятен звук веднага след като си отворил очи, автентичен и чаровен и няма нищо общо с кафемашина )
  • още щом се събудиш да чуеш любима песен/песни ( дали алармата ти ще звънне с любимата ти песен или ще си пуснеш плеъра на телефона - няма никакво значение ; особено за човек, който не може без музика като мен е изключително приятно да започнеш деня си с един музикален boost, зарежда ме страхотно и ми създава добро насторение )
  • навън да грее слънцето ( преди известно време една приятелка установи, че аз съм като слънчоглед - ако не пече навън и не мярна слънцето поне за малко, съм доста унила и понякога в скапано настроение, затова сутрин, когато се събудя и видя през прозореца синьо небе и слънчице, съм супер щастлива )
  • да излезеш да се разходиш сутрин в хладното време ( но естествено да пече слънце ; по случайност го изпробвах една сутрин и ми хареса много )
  • да вдишваш свежия хладен въздух рано сутрин ( обожавам тази свежест )
  • да проведеш хубав разговор с близък човек
  • мириса на току-що изваденото от пералнята пране ( затова от всичко най-обичам да простирам )
  • мириса на книги - стари или нови ( няма как да не спомена и това, защото все пак съм си книжен плъх )
  • пътуването ( дали ще е с кола, автобус, влак, самолет, няма никакво значение - има някакъв скрит чар в пътуването; погледът ти се рее навън, поклащаш се леко, забелязваш хора, запознаваш се с тях )
  • животните ( да си заобиколен от домашни любимци е нещо страхотно )
  • медитацията ( когато се събудиш, преди да заспиш или през която и да е част от деня, медитацията е нещо страхотно ; просто отделяш няколко минути, за да останеш насаме със себе си, ума и тялото си )
  • да си вземеш топъл/прохладен душ след дълъг и натоварващ ден
И за финал ще ви оставя един приятен музикален поздрав...




Здравейте!

Време е за втория пост от моя "Comeback", в който искам да разкажа за това през какво "премина" блога през цялото време, в което беше неактивен.

Ще се опитам да обясня нещата долу горе в хронологичен ред, доколкото помня. Една от първите ми мисли относно бъдещето на блога беше, че сега съм 12-ти клас и скоро ще сменя обстановката и мястото, на което живея. Ще започнат да ми се случват по-интересни неща, за които да искам да пиша и разказвам. И започнах да се чудя, когато стана студентка дали да не започна някак наново, чудех се дали да не започна да пиша на английски ( защото понякога ми е по-лесно да се изразявам и дори мисълта ми тече на английски ).
Чудех се дали да не си направя изцяло нов блог, да го преместя в друга платформа. Но когато си мислех това нямах намерение да премествам всички постове от този блог в другия, исках просто да направя ново кътче и да започна изцяло наново.
Общо взето с новия блог и бъдещето го мислех доста, което малко или много също ми пречеше на процеса по писане на постове. Имах много идеи, но както винаги не осъществявах никоя ( което е ужасен навик, от който трябва да се отърва ).

Може би едно от другите неща, които си мислех беше, че искам някак да променя идеята на блога. Да стане малко по-личен, защото все пак си е моето местенце и малко или много пиша и за себе си, колкото и за вас.
Когато си направих блога през 2015-та никъде не бях посочила, че е книжен блог, но той малко или много си беше станал такъв и ми беше странно да сядам и да пиша на някакви random теми -  дори и да ми е писвало от редуването на ревюта и книжни тагове.
"Исках промяна" са двете думи, които могат да опишат целия този процес, но не бях никак сигурна как точно и кога точно да я направя тази промяна и се лутах доста.


В началото на 2019-та получих мотивационен boost - още на 2-ри Януари вече започнах да си правя евентуалната нова страница. Тук отварям въображаеми скоби, за да вметна, че дори си мислех дали да не си направя уебсайт със всичките му работи като хостинг и домейн ( за които се плаща ). Изчетох доста неща и в крайна сметка реших да не го правя, но за в бъдеще - знам ли. Може би няма да се наема да се занимавам с това толкова , как да кажа - професионално, и дори да наливам пари в него. Знаейки и колко съм завеяна понякога и може да изпадна отново в hiatus дали заради себе си, или заради обстоятелствата. Просто реших, че май не е за мен и блога ще си остане само хоби.
Та след този boost отново изпаднах в чуденка какво искам ( защото аз принципно не знам, ха-ха ).
След известно време изгледах един лайв на едно от момчетата от BTS, и взех че се вдъхнових. Дори и аз не знам как точно успях да приложа казаното върху ситуацията с мен и блога, но нека се опитам да обясня.

Insert дълги обяснения ( моята специалност ) - накратко ставаше въпрос за една песен и английската част от текста ѝ, която гласи:


"I want you to be your light, baby / You should be your light / I want you to be your night, baby / You could be your night"
( песента ще сложа в края на поста )

Обясненията към текста са, че един вид човек трябва да embrace-ва всяка своя страна. В нас се крият много наши варианти, но те всички са част от нас и нашето израстване. Всеки има и светла, и тъмна страна. И по мой си странен румянски начин, аз приложих това към чуденката си относно блога.
Осъзнах, че няма смисъл да си правя нов блог. Това тук си е моето местенце. Мога да си правя с него каквото искам. Мога да го променям колкото искам, да пиша каквото искам, защото зависи само и единствено от мен. Този блог си е моето кътче, което създадох през 2015-та. Преминах през доста неща от тогава насам. Започнах да се интересувам от повече и различни неща, книгите в момента не са единственото нещо ( даже от доста време ), но с тях започнах всичко тук. Харесва ми да си чета старите постове и да виждам прогреса си. И накрая се почувствах зле защото си бях помислила да зарежа всичко старо ( което е част от мен ) и да започна на ново място, загърбвайки това тук.



И така се реших да не правя нов блог, а просто да си променя както искам този. Въпреки, че никога не съм го определяла за книжен блог, по някакъв начин си бях поставила тези рамки, а сега искам да изляза от тях. Затова и написах "My personal space", защото искам блога да дава такъв вайб.







Здравейте!
Помните ли ме, забравихте ли ме и аз не знам ( въпреки, че гледайки статистиката на блога, има някой и друг човечец посещаващ моят хванал вече паяжини блог ).
Искам да изкажа благодарност към хората, които въпреки, че не съм ъпдейтвала тук от Април месец 2018-та година, все още влизат и четат блога ми. Наистина благодаря!

DISCLAIMER: в този пост или по-скоро два поста може да има доста хаос, и може би глупости, извинявам се и предупреждавам предварително.

Знам, че не съм писала от много време, както вече споменах. Знам, че изчезнах ей така без предупреждение, без нищо. Но общо взето нещата се случиха от само себе си и не е било все едно да се събудя един ден и да си кажа - спирам да пиша в блога, взимам си почивка и бля, бля. Не съм се чувствала притисната или нещо такова, нито съм имала нужда от почивка. Просто обстоятелствата се стекоха така.

Идеята на тези два поста, които искам да напиша е да разкажа долу горе какво се случваше с мен през цялото това време докато ме нямаше и какво се случваше в главата ми относно блога и неговото бъдеще. Затова ще са два отделни поста за МЕН и за БЛОГА.

Не бях сигурна какво заглавие да сложа, затова се спрях на COMEBACK, защото малко или много се чувствам все едно правя своето своеобразно завръщане на хоризонта.

Тъй като обичам да анализирам, и хората около мен знаят това, през цялото време анализирам и самата себе си. Следователно след един или много ( не знам ) анализи установих две предполагаеми ( или не толкова ) причини за своя hiatus.
Причина номер едно според моите размисли и страсти е: шофьорските курсове. Ха-ха-ха, тоя ад най-сетне свърши след като ме занимаваше цели 5 месеца ( мисля ). Записах се през Април, супер случайно. Бях развълнувана и ми беше интересно да се кача и да подкарам колата. Отидох  2 пъти на теория, на която висях почти цял ден затворена в една стая и беше доста неприятно, защото в такива обстоятелства аз бързо загубвам интерес. И същинските ми часове по кормуване започнаха чак края на месец Май. И колкото и да беше приятно на моменти, толкова си беше и натоварващо, защото трябва да внимаваш. Правиш грешки, за които се ядосваш. Искаш да прогресираш, а не винаги виждаш прогрес. Започваш да се вайкаш за изпита по теория в един момент и се завираш надълбоко в правилника и листовките. Идват изпити и така нататък. В един момент прегряваш и не ти се занимава повече. Чудиш се защо по дяволите си се захванал с това нещо. Но накрая си взимаш книжката, и си доволен, че всичкото това накрая се отплаща с положителен резултат.
Посочвам това, като една от причините за hiatus-a ми, защото просто се усетих как това нещо ме запуши така да се каже. Не можех да чета и не исках някак си, спрях да гледам филми и сериали, и просто нищо друго не ми беше в главата освен шофьорския и причина номер две, за която започвам да пиша по-надолу. Просто всичко ми спря и фокуса ми се измести изцяло.

Причина номер две според моите размисли и страсти: три букви BTS. На 29-ти Март ( мисля ) официално се провъзгласих за ARMY и един цял нов свят се отвори пред мен.
Никога не съм мразела кейпопа, или съм го ненавиждала. Но и никога не съм си мислела, че ще стана фен и част от цялото това нещо, но ето ни днес 13.02.2019 и моя милост си е един активен фен и абсолютно си ми харесва.
За всичките тези месеци и размисли, анализи от моя страна, установих, че аз рано или късно щях да открия кейпопа и щях да стана фен, дори да не бяха BTS ( но за щастие се случи точно с тях ). Достигнах до извода, че това е точно моето нещо. Кейпопа е съвкупност от толкова много неща, зад които стои толкова много замисъл и труд, че просто не знам как да го обясня. Но да, това е моето нещо и аз стигнах до него.
Та за хората от вас, които са наясно с нещата около кейпопа предполагам ще ме разберат как това те поглъща. В началото беше само и единствено BTS, след това малко по малко започнах да попадам на песни и от други групи, след това намерих и солови артисти, с които съм на една музикална вълна и просто изживях и продължавам да изживявам дни, седмици, месеци изпълнени с хубава музика.
Надявам се не звуча прекалено откачено. Да, определено си имам моментите, които може и да се приемат за “леко прекалени” от някой хора или и аз не знам, но определено не съм се взела толкова насеризоно, че това да е единственото занимание за мен. Имам си личния живот и отговорностите, които си изпълнявам, уча си, защото съм 12-ти клас и ме очакват много нови и вълнуващи неща. Идват изпити, но просто на фона на всичко това звучи музиката на любимите ми изпълнители.
Една от целите, които си поставих в първите дни на новата година беше да успея да балансирам по-добре между фенстването си и важните неща, с които трябва да се занимавам и да ми се случват, защото в крайна сметка никой никъде няма да избяга и дори и да изпусна нещо винаги мога да го видя и по-късно.
И тъй като ще ми е много приятно да пиша за тази тема повече, определено ще напиша пост или дори повече от един пост относно това, защото на мен така ми харесва ( ха-ха ), а и съм се заръчала така още през Април миналата година, according to my posts.

Това общо взето са двете причини и може към тях да добавим и започването на 12-ти клас, с което започна и подготовката за матури ( малко или много ), балове и какво ли още не. Но и за тези неща ще се опитам да разкажа повече, ако имам желание в някой следващ пост.

Мисля това да е за сега, а както написах в началото - в другата част на поста ще ви разкажа за размислите и страстите относно блога, какво щеше да се случи с него, какво се случи и какво искам да се случва.
Благодаря ви още веднъж, че ме четете!

По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

POPULAR POSTS

  • Малките неща, които ни правят щастливи
  • Ревю на книгата "След щастливия край" от Анна Тод
  • Blogmas #4 Book Review: "Целувка В Ню Йорк" от Катрин Райдър
  • Book Review: "Никога достатъчни" от Симона Стоева
  • Book review: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц

Rumyana's bookshelf: Currently-Reading

The 7 Habits of Highly Effective People: Powerful Lessons in Personal Change
The 7 Habits of Highly Effective People: Powerful Lessons in Personal Change
by Stephen R. Covey
tagged: currently-reading
The Comfort Book
The Comfort Book
by Matt Haig
tagged: currently-reading
Змия и гълъб
Змия и гълъб
by Shelby Mahurin
tagged: currently-reading
Five Feet Apart
Five Feet Apart
by Rachael Lippincott
tagged: currently-reading
Малкото кафене в Копенхаген
Малкото кафене в Копенхаген
by Julie Caplin
tagged: currently-reading

goodreads.com

Contact form

Име

Имейл *

Съобщение *

Предоставено от Blogger.
Моята снимка
Rumyana Dimitrova
Преглед на целия ми профил

About Me


Здравейте, strangers! Добре дошли в моята малка вселена! Аз съм Румяна Димитрова, на 21 години и тук споделям всичко онова, което ме вълнува! Надявам се да четете с удоволствие!

Етикети

  • A: Asia
  • Books
  • Monthly Favorites
  • Others
  • Tags

Архив на блога

  • ►  2022 (3)
    • ►  юли (1)
    • ►  май (1)
    • ►  март (1)
  • ►  2021 (1)
    • ►  март (1)
  • ►  2020 (1)
    • ►  април (1)
  • ▼  2019 (6)
    • ►  април (2)
    • ►  март (1)
    • ▼  февруари (3)
      • Малките неща, които ни правят щастливи
      • COMEBACK *part 2*
      • COMEBACK *part 1*
  • ►  2018 (19)
    • ►  април (3)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (6)
    • ►  януари (6)
  • ►  2017 (45)
    • ►  декември (2)
    • ►  ноември (8)
    • ►  октомври (2)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (2)
    • ►  май (5)
    • ►  април (2)
    • ►  март (6)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (1)
  • ►  2016 (64)
    • ►  декември (12)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (8)
    • ►  септември (10)
    • ►  август (6)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (1)
    • ►  април (5)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (4)
  • ►  2015 (5)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (1)

Designed by OddThemes | Distributed By Gooyaabi