• “Думите - изречени или написани - са това, което ни свързва със света, така че обсъждането на тези неща с хората и писането за тях ни помагат да се свързваме както един с друг, така и с истинската си същност.”

• “Според мен животът винаги ни предоставя причини да не умрем, стига да се вслушаме достатъчно добре. Тези причини могат да се коренят в миналото - хората, които са ни отгледали например, или приятелите, или партньорите ни - или в бъдещето, възможностите, от които иначе бихме се лишили.”  

• “Мразиш се. Това е защото си чувствителен. Почти всеки човек може да намери причина да се мрази, ако тръгне да мисли толкова, колкото теб. Всички ние, хората, сме пълни копелета, но всъщност сме и прекрасни.”

• “Един ден ще изпиташ радост, толкова силна, колкото тази болка. Ще рониш сълзи от еуфория на концерт на Beach Boys, ще се взираш в лицето на бебе, докато спи в скута ти, ще намериш страхотни приятели, ще пробваш вкусна храна, която не си опитвал все още, ще можеш да гледаш света отвисоко, без да преценяваш каква е вероятността да умреш при падане. Има книги, които още не си прочел и които ще те обогатят, филми, които ще гледаш, докато ядеш пуканки от най-големите кутии. Ще танцуваш, ще се смееш, ще правиш секс, ще тичаш край реката, ще разговаряш до късно през нощта и ще се смееш до болка. Животът те очаква. Може сега да си заклещен тук, но светът никъде няма да избяга. Дръж се на мястото си, ако можеш. Животът винаги си заслужава.”

• “Ако както казва Шопенхауер, “ние се лишаваме от три четвърти от себе си, за да бъдем като останалите хора”, то любовта - в най-доброто си проявление - е начин, по който да възвърнем тези изгубени свои части. Тази свобода, която сме изгубили някъде доста рано в детството си. Може би същността на любовта е в това да откриеш някого, с когото можеш да си своето странно аз.”

• “Няма стандарт за нормалност. Нормалното е субективно понятие. На тази планета има седем милиарда разновидности на нормалното.”

• “Всяка написана книга е плод на човешки ум в определено състояние. Съберете всички книги на едно място и ще получите цялото човечество.”

• “За да почувстваш чудото на живота, трябва да почувстваш и ужаса му.”

• “Хората придават толкова стойност на мисълта, но чувството е също толкова важно. Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме.”

• “Искам, в колкото се може по-голяма част от времето през това наше съществуване тип “я си мигнал, я си го изпуснал”, да почувствам всичко, което може да се почувства.”

• “Години по-късно щях да прочета книги за осъзнатото присъствие и медитация, и да осъзная, че ключът към щастието - или към онова още по-желано нещо, спокойствието - не е в това винаги да си мислиш за хубави неща. Не. Това е невъзможно. Нито едно съзнание на този свят, на каквото и интелектуално ниво да е, не може да прекара цял живот в това да се наслаждава на щастливи мисли. Ключът е в това да приемеш мислите си, всяка една от тях, дори лошите. Приеми мислите си, но не се превръщай в тях.”